Много често, докато са все още малки, децата си намират въображаеми приятели, към които силно се привързват. Ако това е нещо моментно, което бързо отминава, родителите рядко се впечатляват. Понякога обаче се случва тази въображаема игра да продължи до притеснителна възраст и това определено вече причинява объркване и безпокойство у родителите. Кои са причините за появата на подобни обстоятелства, кое кара детето да се сприятели с несъществуващо другарче и как да се справим с този проблем? В следващите редове ще се опитаме да вникнем по-дълбоко в темата и да потърсим отговори на тези въпроси.

Детското въображение е един безкраен океан от възможности. Както знаем, играта е от основополагащо значение за развитието на детето. Ето защо е важно да даваме свобода за изява на идеите, които се раждат в умовете на нашите деца. Ако малчугнът ви е решил да си измисли приятелче, не трябва веднага да смятате, че това е знак за бъдещи психични заболявания и отклонения. Може първо да си припомните вашето детство. Вероятно и вие често сте си говорили с някой, измислен от вас самите.

В ранна възраст при всяко мъниче възниква образа на идеалния приятел. Когато той не бъде открит в реалния свят, детето решава да го създаде само. И новото приятелче е олицетворение на това, което детето е пожелало. Новото прителче идва тогава, когато детето реши. Новото приятелче играе това, което детето поиска. И няма как малчуганът да не се привърже силно към него.

Въображаемите приятели най-често възникват като защитна реакция и подкрепят детската психика при стрес. Ако детето е преживяло трамва, например, въображаемият приятел ще му помогне да я преодолее.

Най-често въображаемото другарче възниква, когато детето се чувства самотно, изпитва тревожност и не открива подкрепа и разбиране, усеща напрежение, подложено е на стрес. Обръщайте внимание на емоционалния свят на вашето дете, трябва да го познавате добре, за да сте сигурни, че детето ви изживява детството си така, както трябва и както заслужава. Бъдете наясно с това, което се случва в сърцето му.

Ако разнообразните плюшени играчкимечета, зайчета и кукли се окажат недостатъчни за вашия мъник и въпреки тях въображаемият приятел се появи в ежедневието ви, ето няколко полезни съвета, които да приложите, за да решите проблема.

Приемете детската фантазия, интересувайте се от приятеля на вашето дете, питайте го как е той, нуждае ли се от нещо. Но винаги правете това, тогава когато детето само ви заговори за него. Не поемайте инициативата вие. Не питайте детето дали днес приятелят му се чувства добре, дали ще ви придружи за сладолед и т.н. В никакъв случай не подхождайте с насмешка към случващото се и не причинявайте психическа трамва на мъничето, отричайки съществуването на въображаемия приятел. Не притискайте детето да се раздели със своето другарче. Това ще се случи, когато то само се почувства готово за това. Не използвайте реплики от рода на: “Твоят приятел каза, че трябва да си изядеш зеленчуците.” Това е манипулация, не постъпвайте така, защото детето ви не го заслужава.

Не забравяйте, че най-важно е да бъдете до детето си, да се опитате да разберете какво го тревожи и кои са неговите страхове. Нека мъникът усети вашата загриженост и внимание, това ще го накара да се почувства в безопасност. Прекарвайте повече време с детето, покажете му обичта си и го накарайте да се довери на вас по същия начин, както се доверява на своя въображаем приятел.