Здравето на детето е приоритет за всеки родител. А за да бъдат децата ни в добро здраве, да са бодри, весели, умни и будни, е важно да се грижим не само за физиологичното им състояние, но и за техния емоционален живот.

Всяко дете има свой специфичен свят, в който ние трябва внимателно да присъстваме. Нашата роля е основополагаща за развитието на бебето, ние сме тези, които даваме сигурност и закрила, нашият глас е разпознаваем и обичан от детето. Спокойствието за мъника сме ние, родителите. Всяка наша усмивка, милувка, прегръдка, нежните ни докосвания и топлите ни думи, всичко това се отпечатва в съзнанието на детето и се превръща в нещо разпознаваемо и търсено.

Детската привързаност се проявява още в най-ранна възраст. В повече случаи тя е нормална реакция, която не трябва да буди притесненията на родителите. Понякога обаче в възможно привързаността да прерасне в зависимост и тогава вече тревогите ще бъдат напълно основателни.

Ако детето е проявило зависимост към даден предмет, играчка, било тя кукла, дрънкалка, плюшено зайче, възглавничка, биберон или нещо друго и забелязвате определено покачване на тревожност в емоционалното състояние на мъника, то е добре да обърнете навреме внимание на проблема, за да избегнете по-сериозни последствия в бъдеще.

Важно е да знаете, че понякога тази зависмост е напълно адекватна. Това е така, когато тя се наблюдава при важни и рязко променящи се събития в живота на бебето, например – тръгване на ясла, детска градина, училище, оставяне за първи път на детето при баба и дядо и др. В такива моменти малчуганите усещат липса на обичайната среда, често чувстват дори страх и някак подсъзнателно започват да търсят предмети и играчки, които да им напомнят за мама и татко.

Не отнемайте рязко любимите предмети на детето, защото това разклаща усещането им за спокойствие и сигурност и е много вероятно да нанесем сериозни трамви в детската психика. Ако обичаният предмет се е изгубил, не пребенебрегвайте страданието на детето, не му се карайте, че плаче, а го подкрепете, успокойте го и му помогнете да си намери нещо ново, което да се превърне в любимо.

До определена възраст привързаността към вещи е абсолютно адекватна и нормална детска проява. Задълбочен става проблемът, когато дори и след 7-8 годинишна възраст детето ви продължава да изпитва нужда от определена играчка, с която да заспива, да излиза, да играе, да държи, да я усеща близо до себе си. Тогава вече е добре да се консултирате със специалист, който да ви насочи в правилния подход при подобни ситуации.