Страховете са естествени усещания, които не бива да объркват ежедневието ни, да ни плашат и да ни карат да се чувстваме тъжни, неразбрани, различни от другите, страховете са емоция, която е нормално да изпитваме. Всеки има страхове, те просто ни показват, че сме живи. Затова ги приемете и намерете начин да ги преборите, но в никакъв случай не мислете за тях като за нещо лошо. Как да се справим, ако страховете, които ни тревожат, са свързани с детето ни? Какво трябва да бъде отношението ни към мъничето, ако виждаме, че се страхува, и как най-ефективно да му помогнем? Това предстои да разберем в следващите редове.
Говорете открито за детския страх
Ако сте изправени пред предизивкателството, наречено „детски страх“, най-голямата грешка, която можете да направите, е да игнорирате проблема и да се опитвате да не говорите за него. Така определено няма да помогнете на малчугана. Когато има проблем, е редно да седнете и да потърсите заедно решение. И не, не се отнасяйте с детето като към хлапе, което не е наясно със ситуацията. Бъдете внимателни, но и сигурни, че пред вас стои осъзната личност, която чувства, разбира и възприема. Обяснете на детето, че да се страхува е нещо нормално, споделете с него ваши лични страхове и насърчете малчугана да ви разкаже подорбно за своите усещания, за да се опитате заедно да отгатнете кога, къде и защо се е зародил детският страх. Може би ключът към решаването на проблема се крие именно там.
Грижите се за психичното здраве на малчугана
Здравето на детето винаги е прироритет за мама и татко. Важно е обаче, освен на физическото, да обръщаме внимание и на психическото състояние на мъничето. Детската психика е крехка материя, с която трябва да бъдем внимателни. Не допускайте детето ви да се чувства самотно, присъствайте в ежедневието на мъника, играйте заедно, говорете, споделяйте и създавайте сплотени спомени. По този начин е много вероятно никога да не се наложи да се изправяте пред ситуация, в която присъства страхът.
Не ограничавайте мъника
Много родители смятат, че ограничението е важно, за да бъдете детето им научено на правилно и грешно, на позволено и забранено, но това често не е подход, който помага, а напротив – той повече вреди. Защо това е така? Защото всяко дете трябва да бъде свободно, докато израства и формира своите интереси. Именно така ще знае кое му харесва, кое не, от какво се страхува, кое го плаши, кое усмихва. Да, ако липсва контрол, е по-вероятно да възникнат и грешки, сложни ситуации, да се родят страхове, но поне ще имаме сигурността, че малчуганът сам е стигнал до една или друга ситуация, опитал е, сгрешил е, научил се е, не е ли тъкмо това най-ценният урок?!
Не плашете детето
Децата приемат всичко много буквално, затова избягвайте да ги плашите, например с познатите на всички Баба Яга, Торбалан и т.н. Родителите прибягват до тези мерки с възпитателна цел и рядко си мислят, че е възможно да навредят на малчугана, но всъщност правят именно това. Много по-вероятно е да нанесете травмви в детската психика, които да затрудняват бъдещия живот на мъничето, отколкото да създадете възпитан и послушен човек, ако съзнателно плашите детето си. Съветваме ви да забравите за този метод.
Родителят е този, който знае най-добре кое е правилно за неговото собствено дете. Всеки сам преценява как да възпитава и учи детето си. Но ако сте изправени пред предизвикателството на детските страхове и се чувствате безсилни да се справите сами, няма нищо лошо в това да потърсите помощ, направете го, без притеснения, не се колебайте, помогнете на мъника и си осигурете спокойно, светло и здраво бъдеще.
