В стремежа си да виждат непрекъснато детето си щастливо, много родители са готови да удовлетворят всяко детско искане и да реализират всяка спонтанно родена в детската главичка идея. Дали обаче това е винаги правилното решение, или много често по този начин ние по-скоро вредим на малчугана? В следващите редове ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.
Децата ни са нашето най-голямо богатство и от нас се изисква да се грижим добре за този най-голям дар, който сме получили от Бога. Но това не означава, че трябва да даваме стопроцентова свобода на детето си да прави, каквото поиска, и да получава всичко, което пожелае. Напротив. Ако угаждаме на всеки детски каприз, то определено не бихме могли да се наречем добри родители.
Днес детето ви ще иска едно, утре друго. И ако смятате, че е редно да дадете всичко на детето си, то грешите. В живота си вие получавате ли всичко, което искате? Не, нали? Животът е преживяване, което има за цел да ни дава най-стойностните и важни уроци и ако отговаря на всеки наш порив с „да“, то на какво ще ни научи? Че всичко идва наготово, че от нас не се изисква нищо, единствено трябва да поискаме и ще ни бъде дадено на мига, че не е нужно да положим усилия, за да получим дадено нещо… Как ще открием своите възможности, ако свикнем да имаме всичко без да се трудим, как ще разберем на колко много сме способни, за да видим мечтите си да оживяват, как ще живеем истински и ще гоним целите си, как ще имаме мотив и стимул да се справяме с предизвикателствата отново и отново, ако всичко в живота ни се поднася с лекота? Ами няма как.
Животът е този учител за нас, който сме ние за децата ни в тяхната най-ранна крехка детска възраст, когато все още ни имат до себе си и могат да разчитат за всичко на нас. Затова е важно да покажем на децата си, че щом искаш нещо, то трябва да се потрудиш, за да го получиш.
Да, децата трябва да бъдат свободни, нека мечтаят свободно, нека опитват, нека грешат, нека се учат, нека дават воля на всички свои пориви, емоции, страсти и трепети. Но нека не получават всичко от вас наготово. „Мамо, искам кукла!“, „Мамо, купи ми това камионче!“, „Тате, вземи ми тази количка!“, „Тате, искам тази топка още сега!“, „Купете ми най-скъпата играчка!“. „Мамо, искам веднага да отидем да пускаме хвърчило в парка!“, „Тате, искам домашен любимец!“. Вероятно всеки ден чувате някоя от тези реплики. Желанията на децата са безкрайни. И те ще продължават да искат и искат, ако виждат, че получават всичко лесно и бързо, без да е нужно те да правят нещо.
Едва ли искате да изградите тази представа в детското съзнание и да заблудите детето си, че в живота всичко става само с искане. Съвсем скоро то ще порасне, ще се сблъска с трудности, ще му се наложи да се справя само и да носи отговорност за действията си. За да бъде подготвено детето ви за всичко, което ще му сервира животът, то вие трябва да му покажете реалните параметри на процеса с искането и получаването. Направете услуга на децата и задоволявайте техните искания и желания умерено, с разсъдък и мисъл.
