Играта има основополагаща роля в живота на мъниците, тя е универсалният език на детството, а много специалисти по ранно детско развитие дори я определят като храна за детския мозък. Чрез нея малчуганите опознават спецификите на заобикалящата ни среда, развиват голяма част от своите умения, изграждат връзката си с родителите, чрез играта децата порастват и се формират като мислеща личност. И всичко това се случва без дори да го осъзнават, просто докато се забавляват. Ето защо трябва да превърнем играта в ежедневие за нашето мъниче, да не го лишаваме от възможността да се развива по лесен и забавен начин, да му осигуряваме нужните играчки, да бъдем заедно с него в играта му и да виждаме всеки ден как се променя, изграждайки своите умения.

Играта всъщност се оказва толкова важна за децата, защото тя има ключово значение за усъвършенстването на петте области на развитие – фина моторика, обща моторика, когнитивна, комуникативна и социално-емоционална област. И когато говорим за игра при децата, важно е да знаем, че преди всичко трябва да насърчаваме мъниците да бъдат свободни в желанията си, да даваме воля на тяхното въображение и да им предоставяме пространство, в което да могат спокойно да се развихрят.

Играта е вродена във всяко дете и не съществуват „правилен“ и „грешен“ начин, по които да се играе. Играта е един свят без ограничения, може да бъде индивидуална или колективна, шумна и динамична или тиха и съзерцателна, повърхностна или задълбочена. Много често мъниците сами измислят как и с какво да се забалвяват, защото за тях всичко представлява интерес, дори не можете да си представите колко креативни са всъщност. Ако все пак избирате вие играчката. Може би следващата информация ще ви се стори полезна.

Някъде около петия месец играта започва в нейния буквален вид. Именно тогава детето вече хваща различни предмети и ги разглежда с интерес. Бебешките дрънкалки са много подходящи за тази възраст. Хубаво е те да бъдат от дърво, а цветовете им да са ярки, за да привличат вниманието на мъника. Ако издават и звуци са още по-атрактивни.

Към края на първата годинка детето става все по-сръчно и координирано. Пълзи, ходи, обикаля, докосва. Доставя му удоволствие да се заиграва само. Тук подходящи са играчките за дъпране и бутане.

Около втората годинка интерес за детето представлява топката. Нейното търкаляне, хващане и хвърляне забавляват малчуганите. По това време детето има достатъчен брой думички в своя речник, за да може спокойно да разговоря със своите кукли, мечета и други плюшени играчки. На тази възраст децата започват и с особен интерес да разглеждат книжките с картинките. Игрите с пластилин и нанизването на мъниста също са много характерни тук.

Между втората и третата година се наблюдава преход от предметната игра към сюжетно-ролевата – детето прави къща за куклите, играе на семейство, на чичо доктор, започва все по-съзнателно да копира поведението на своите родители.

През четвъртата годинка сюжетно-ролевата игра продължава да бъде най-важна за детето, като то я надгражда и драматизира. Сюжетите се усложняват, правят се първите опити за куклен театър, презсъздават се моменти от ежедневието, правят се сладки. Може да се появи въображaем приятел, диалозите стават по-задълбочени. Пъзелите са все по-малко предизвикателство за малчугана, той започва лесно да се справя с тях. Детското внимание може да бъде привлечено от кубчета с картинки, конструктори и мозайки.

През петатата и шестата година всичко вече е съвсем осъзнато. Играта придобива задълбоченост, влага се мисъл, създават се истории, игрите с правила са важна част от забавлението. Игрите, които включват изрязване и лепене, са много подходящи за този период. Творческите комплекти също. Привлекателни стават и игрите на открито.

Играта не само допринася за развитието на детето, но му помага да придобие някои безценни умения, които са му нужни и необходими през целия живот. Говорим за това човек да бъде толерантен, търпелив, самодисциплиниран и да притежава желание за споделяне и съпричастност. Ами да, на всичко това ни учи играта, макар и да не осъзнаваме как точно се случва. Затова играйте с децата си и всеки ден ги оставяйте да чувстват свобода в своите желания, движения, решения и мисли. Нека опитват, нека грешат, нека се учат. Затова са все още деца. В техния свят всичко е позволено. Не слагайте забрани, просто бъдете до тях в начинанията им, подкрепяйте ги и ги насочвайте, но не им пречете да опознават по техен собствен начин живота.