Всеки родител има за мисия да подари приказно детство на своето дете. Малчуганите трябва да растат в щастие, да се чувстват свобдни, защитени, да усещат любов, да играят, да са безгрижни, да бъдат любопитни, смели, палави. А родителите трябва да им помагат, да бъдат до тях и да ги обичат силно не само тях, а и техните идеи, желания, мечти, трепети и вълнения.

Позволявайте на детето си да играе с въображеми приятели, да рисува не каквото вижда, а каквото чувства, да играе не както трябва, а както иска. Свобода, свобода и пак свобода. Децата се нуждаят от нея, защото на тях им предстои да се откриват, да се опознават, да се разберат отвътре, да се изградят като личности. Без свобода това не би могло да се случи. Не ги ограничавайте, не им забранявайте, нека опитват, нека се учат, нека растат.

Много родители се ядосват, когато детето им реши да скача в локва, седи на земята, украсява косата си с пясък, яде с ръце и т.н. Но детето не знае, детето просто желае да опита, да усети, да почувства. Нима това е лошо? Светът около нас се разбира именно като го изживяваме. Ако ние искаме да тичаме под дъжда и си позволяваме да го направим, то тогава защо да спрем желанието на детето ни да се забавлява в калните локви.

Да, не трябва да разглезваме детето си, да му купуваме всяка играчка, която пожелае, да правим всичко, което то иска, но трябва да го оставим да опознава света по начина, по който то усеща за правилен.

И когато мъниците растат, не им се карайте, ако рисуват по стените с флумастери, ако украсяват пода с фигурки от пластилин, не им се сърдете, ако говорят не на вас, а на своята кукла или плюшена играчка, включете се в играта им, подкрепете желанията им, бъдете до тях и просто ги обичайте.